Енергоспестяваща къща

Подобряването на енергийната ефективност на сградите през последните десетилетия се превърна в едно от основните направления в развитието на строителната индустрия. В чужбина началото на разработките за подобряване на топлинната защита на сградите в експлоатация е следствие от енергийната криза от 70-те години, а от 1976 г. в повечето чужди страни нормализираните стойности на топлинната защита на конструкциите са се увеличили с 2– 3,5 пъти. Понастоящем този процес не е измерен на място: изискванията към използваните топлоизолационни материали непрекъснато се повишават, стандартите за топлопропускливост и свързаните с тях параметри на отделните строителни конструкции и конструкции като цяло се затягат.

Топлоизолацията на сгради и конструкции има няколко практически цели: повишаване нивото на комфорт, топло- и звукоизолация, спестяване на горивни ресурси и намаляване на експлоатационните разходи. Концепцията за енергийно ефективна къща обаче включва не само изолация на конструкции с топлоизолационни материали, но и специфични инженерни решения за вентилационни и топлоснабдителни системи.

За да се разработи концепцията за енергоспестяваща къща, разбира се, е необходимо да се разчита на богат опит в експлоатацията на различни сгради. Очевидно енергийната ефективност на една сграда се определя от комбинация от много фактори. Проучванията показват, че по време на експлоатацията на традиционна многоетажна жилищна сграда до 40% от топлината се губи през стените, 18% през прозорците, 10% през сутерена, 18% през покрива и 14% през вентилацията. Следователно е възможно да се намалят топлинните загуби до минимум само с интегриран подход към енергоспестяването.

От горните данни следва, че недостатъчната топлинна устойчивост на отлагателните конструкции най-съществено намалява енергийната ефективност на сградите. Въпреки това, чрез изолиране само на ограждащи конструкции, е невъзможно да се постигне значително намаляване на топлинните загуби, тъй като значителна част от тях пада върху така наречените „студени мостове“, тоест области на интензивен топлообмен с околната среда. Такива зони най-често се образуват в точките на контакт между подови плочи и носещи стени, в точките на контакт с външните стени на вътрешни стени и прегради, както и когато нискокачественият топлоизолационен материал провисва в три- слой обвивки на сгради с изолация като среден слой.

Ето защо съвременните изолационни системи осигуряват създаването на сложна защитна топлинна обвивка около строителните конструкции. Такава обвивка включва изолация на фундаментни конструкции в контакт със земята в комбинация с изолация на скатни или плоски покриви, както и монтаж на вентилирани фасади, които преместват зоната на положителните температури в носещите конструкции. Този набор от мерки елиминира появата на „студени мостове“, повишава топлинната устойчивост на оградата и предотвратява кондензацията, което се отразява неблагоприятно на топлоизолационните и други експлоатационни характеристики на конструкциите.

Друг важен проблем е загубата на топлина през прозорците. Най-простият подход за решаване на този проблем – намаляване на площта на прозорците – в никакъв случай не е приемлив, тъй като влошава комфорта и микроклимата на помещенията. Тази дилема се разрешава най-добре с използването на модерен троен стъклопакет с ниска топлопроводимост.

В допълнение към горните аспекти на пасивното енергоспестяване, заслужава да се споменат и най-новите решения, включващи високи технологии. Това се отнася за интелигентни отоплителни системи, които ви позволяват да оптимизирате потока и разпределението на топлината в сградата – тоест да осигурите необходимото и достатъчно количество от нея, когато и където е необходимо. Този подход обаче изисква значителни и понякога радикални промени в схемата за неутрализирано отопление, която е често срещана, по-специално в Русия.

Изграждането на енергийно ефективни сгради вече е широко разпространено в целия свят. Поставянето на топлоизолация от алпинисти е един от начините за монтаж освен традиционните. Особено впечатляващи в това отношение са успехите на страните от Западна Европа и Скандинавия. Общият ефект от икономията на топлина в новопостроените жилищни и търговски сгради тук е 50 – 70%. Такива значителни спестявания ви позволяват бързо да възстановите разходите за използване на енергоспестяващи технологии.

По-специално, в Дания вече се строят сгради, чието функциониране консумира 16 kW/m2, което е със 70% по-ниско от текущите разходи за енергия. Отличен пример за интегриран подход към енергийно ефективното строителство е сградата на изследователския център ROCKWOOL. Този проект спечели наградата „Офис на годината 2000“ и бе признат за една от най-енергийно ефективните сгради в света. Използването на нови инженерни решения направи възможно напълно да се изключи възможността за възникване на „студени мостове“. Специално проектираните трислойни прозорци с ниска топлопроводимост създават впечатление за изобилие от дневна светлина и пространство, докато компютърно оптимизираната естествена вентилация допълнително намалява загубата на топлина.

Концепцията за енергоспестяваща къща, макар и със забележимо закъснение, е призната и в Русия. Доскоро евтиността на енергоносителите у нас не позволяваше почувствайте максимален икономически ефект от използването на съвременни топлоспестяващи материали и подходящи инженерни решения. Имаше такъв парадокс: цената на строителството в Русия е само с 20-30% по-ниска от световните цени, а цената на енергийните ресурси се различаваше 6-7 пъти. Но след като Русия пое курс към изграждане на ефективна икономика и присъединяване към световната общност, балансът на енергийните цени започна да се възстановява с бързи темпове. Само за последните две години токът е нараснал с 45,8%, а газта – с 63,5%.

В тази връзка въпросът за изграждането на енергийно ефективни сгради в Русия става един от ключовите, а проблемът за рационалното използване на енергийните ресурси става все по-важен. Този проблем е особено остър в сектора на комуналните услуги, който потребява до 20% от електроенергията и 45% от топлинната енергия, произведена в страната. Една единица жилищна площ в Русия консумира 2-3 пъти повече енергия, отколкото в европейските страни (в Германия в момента консумацията на топлинна енергия за отопление е 80 kWh/m2, а в Швейцария – 55 kWh/m2) и не толкова от -за по-тежък климат, тъй като поради значително по-ниската твърдост на строителните стандарти и разпоредби.

Много руски компании (както строителни, така и експлоатиращи сгради) вече са разбрали проблема с топлинните загуби и необходимостта от използване на най-новите енергоспестяващи решения, включващи съвременни топлозащитни материали, многослойни стенни конструкции, енергоспестяващи водопроводни и инженерни съоръжения.